advokat_admin

Обезщетение по застраховка „Автокаско на МПС“

Гражданскоправни казуси

Доверителят ми управлява лек автомобил на годно правно основание, а именно нотариално заверено пълномощно от собственика на автомобила. Същият е застрахован в известна застрахователна компания със застрахователна полица, покриваща всички възможни рискове. При управление на лекия автомобил вечерта доверителят ми претърпява ПТП. Съгласно Общите условия към застрахователния договор щетата е заведена в един от териториалните офиси на компанията. Извършен е оглед на автомобила, съставен е описен протокол за щетите, в който застрахователния експерт е изброил детайлно увредените части, възли и детайли по автомобила. Становището, което той излага, е за наличие на т.нар „тотална щета“ съгласно Общите условия по застрахователния договор. От ликвидационния център към въпросната застрахователна компания обаче определят щетата като възстановима и определят сума за изплащане, значително по-ниска от реално претърпените вреди. При така създалата се ситуация единственият възможен вариант за доверителя ми бе завеждане на исково производство срещу застрахователната компания. В съдебно заседание бе назначена оценъчна експертиза, която достигна до извода, че действително изплатеното застрахователно обезщетение е силно занижено и не отговаря на действително претърпените вреди. При така достигнатия правен извод от съда бе издадено осъдително решение срещу застрахователната компания и същата бе осъдена да заплати заястрахователно обезщетение отговарящо на случаите за „тотална щета“.

Правно основание – чл.45 от ЗЗД (непозволено увреждане)

Гражданскоправни казуси

Доверителката ми, жена на средна възраст, претърпява ПТП. Автомобилът, в който тя е пътувала, е ударен от друг автомобил вследствие движение с несъобразена скорост в населено място. Виновният водач впоследствие е осъден и му е наложено предвиденото в закона наказание. Вследствие на удара доверителката ми получава наранявания по тялото и главата. Хоспитализирана е за две седмици с фрактури на двата крака.
Искът, който депозирахме, бе насочен срещу застрахователя на виновното лице на основание валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Търсеното от нас обезщетение бе в размер, отговарящ на претърпените от нас болки и страдания. Безспорен момент в защитната ни теза бе факта на осъждане на дееца за извършеното от него ПТП. Разпитаните по делото свидетели доказаха по един безспорен и категоричен начин виновността на шофьора. Процесуалният представител на застрахователната компания възрази относно описаните травми и насочи съдебното следствие в посока на установяване дали травмите са следствие от причинената катастрофа или същите са резултат на минали събития. Назначена бе съдебно-медицинска експертиза, която даде обоснования извод, че така посочените травми са пряка и непосредствена последица от претърпяната катастрофа.
В Решението си първоинстанционния съд достигна до непротиворечивия извод, че описаните в исковата молба и потвърдени в съдебно-медицинската експертиза наранявания са пряка и непосредствена последица от претърпяното ПТП. Уважен бе и предявения от нас граждански иск за претърпените от доверителката ми неимуществени вреди.

Производство по чл.100 от Семейния кодекс (пълно осиновяване)

Гражданскоправни казуси

Цитираното производство за пълно осиновяване е подробно регламентирано в Семейния кодекс. Към стартиране на производство за пълно осиновяване на дете най-често се обръщат двойки, които по една или друга причина нямат свои такива. На първо място според мен е от най-голямо значение желанието за предприемане на стъпка в тази посока. Закостенелите разбирания в обществото, упреците, които една двойка понася от „недобросъвестни граждани“ и други неблагоприятни странични фактори усложняват и в голяма част от случаите разколебават кандидат-осиновителите.
Производството по осиновяване започва с писмена молба, подадена чрез Агенция „Социално осигуряване“ до Окръжен съд. В молбата се посочват фактите и обстоятелствата, инициирали производството по осиновяване. Важно е да се отбележи, че кандидат-осиновителите трябва да бъдат вписани в регистъра на осиновяващи. Спрямо тях социалната служба извършва процедура по проучване, която включва медицински свидетелства, удостоверения за получавани трудови възнаграждения, материална осигуреност на кандидат-осиновителите /притежание на недвижимо имущество/ и др. В края на процедурата Съвета по осиновяване към съответната социална служба взема становище относно годността на кандидат-осиновителите, което становище оформя в писмен вид.
Наред с депозираната молба за допускане на пълно осиновяване в съответния Окръжен съд, като писмени доказателства се прилагат всички документи приложени по извършената процедура. Разглеждайки ги в своята съвкупност от една страна и заявеното желание за допускане на пълно осиновяване от кандидат-осиновителите е предпоставка за допускане на пълно осиновяване.
Най-важният критерий за допускане на пълно осиновяване е запазване на интереса на детето и гарантиране на правото му на щастливо детство.

Иск по чл.34 от ЗЗД

Гражданскоправни казуси

Когато договорът бъде признат за нищожен или унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.

През 2001г. доверителите ми в лицето на едно семейство взимат заем в размер на 1700 лв. от заложна къща, за обезпечаването на който заем е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Няколко месеца след сключения предварителен договор за покупко-продажба заемодателя прави искане до съда по чл.19,ал.3 от ЗЗД с който иск желае съда да обяви сключения предварителен договор за окончателен. Воденото дело и за двете страни приключва 2009 г. с решение на ВКС. В мотивите си Върховния съд е приел за установено от събраните по делото гласни и писмени доказателства следното: че доверителите ми са сключили договор за заем в размер на 1700 лв. /а не твърдяната сума в доста по-голям размер/ и в тази връзка са сключили нарочен договор за обезпечение на който е бил подписан и предварителния договор за продажба. ВКС категорично е приел факта, че с така подписания договор страните предварително са уговорили начин на удовлетворяване на крадитора, различен от този, който е предвиден в закона – залог или ипотека.
Явно недоволен от това решение на ВКС, ищецът подава искова молба 2009 г. за връщане на всичко, което е получила страната по един нищожен или унищожаем договор. Доводите, както сами разбирате, бяха за една доста по голяма сума от действително получената от страна на ответниците. От разпитаните в съдебно заседание свидетели съдът кредитира тези които твърдяха, че доверителите ми са взели в заем сума в размер на 1700 лв, нужна им за абитуриентския бал на сина им и никога не са получавали сумата, твърдяна от ищцовата страна. Най-същественото доказателство в наша защита бе факта, че ищеца, водейки през годините делото за обявяване на предварителния договор за окончателен, бе изпълнил разпоредбата на чл.110 ЗЗД, според която с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок и вземането се е погасило по давност. В тази връзка бе и постановеното решение, според което със свидетелски показания се доказа по един безспорен и категоричен начин, че доверителите ми са усвоили само и единствено сумата от 1700 лв. и никога не са получавали търсената от ищцовата страна по-голяма сума. На второ място вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното обогатяване, както в случая, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл.110 ЗЗД, а в настоящия казус бе изминал период от 7 години.

Участие на защитник в досъдебното производство

Полезно

• Защитник по смисъла на закона може да бъде лице упражняващо адвокатска професия,както и съпруг,възходящ или низходящ роднина на обвиняемия;
• Съгласно чл.97,ал.1 НПК защитникът може да участва в наказателното производство от момента на задържането на лицето или привличането му в качеството на обвиняем;
• Ако обвиняемия не разполага с необходимите средства за ангажиране на договорен защитник,то органа на досъдебното производство му назначава такъв,а необходимите средства се осигуряват от републиканския бюджет;
• Основното правило от което се ръководи защитника в досъдебното производство е отстояване правата и законните интереси на обвиняемия.

Решаване на делото със споразумение

Полезно

• Споразумението е един от възможните начини за приключване на делото. Разбира се това е особено предпочитан способ за слагане край на наказателното производство, тъй като спестява много време и усилия и не на последно място разходи свързани с адвокатско възнаграждение и разноски по делото.
• Решаването на делото със споразумение е в интерес и на обвиняемия, тъй като със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства (чл. 381, ал. 4 НПК).
• Сключването на споразумение се оказва много удачно и в интерес на клиента и е за предпочитане пред провеждане на съкратено съдебно производство/разбира се ако са налице условията за това/. Това е така, тъй като съобразно последните изменения в НПК които при провеждане на съкратено съдебно следствие съда вече не е обвързан с прилагането на чл. 55 от НК, само едно от възможните / но несигурни негови решения/ .
• За да се приложи диференцираната процедура на споразумението , следва да са налице следните предпоставки :
1. На първо място това да е възможно и разрешено от закона за съответния вид престъпление/ в някой случаи като например за убийство или изнасилване / това е недопустимо.
2. На второ място – да са възстановени или обезпечени причинените от престъплението имуществени вреди.
• Следва да се посочи, че ако споразумението се сключва в съдебната фаза на процеса законът поставя още две задължителни условия:
1. да не е приключило съдебното следствие и
2. да има съгласие на всички страни за прилагане на споразумението.
• Споразумението се сключва между прокурора и защитника на подсъдимия /или обвиняемия/.Последния подписва споразумението последен, ако е съгласен с неговите параметри. По този начин окончателно се преценява и неговата воля, защото именно върху него ще рефлектират последиците от споразумението, тъй като същото има сила на влязла в сила присъда и не подлежи на обжалване.
• Основното съдържание на споразумението се изразява в определяне вида и размера на наказанието, което ще се наложи на обвиняемия/подсъдимия.
• Така подписаното от прокурора, защитника и обвиняемия или подсъдимия следва да бъде одобрено от съда . Едва тогава то поражда правните си последици.

Съставяне на обвинителен акт от прокурора

Полезно

• Съставянето на обвинителният акт е само и единствено правомощие на прокурора;
• Съставянето на обвинителен акт се извършва след приключване на разследването и постъпване на делото в прокуратурата;
• Прокурора съставя обвинителният акт ако прецени ,че по делото са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда и същевременно не са налице допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила . Съставянето на обвинителен акт е само една от възможностите които има прокурора в този стадий на процеса. Другите възможни решения , които той може да взема са : да спре делото, да го прекрати, да внесе предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание; да внесе предложение за споразумение за решаване на делото ,ако разбира се са налице законовите предпоставки за това;
• При съставянето на обвинителния акт прокурора действа като напълно независим от съда орган. В този смисъл съда няма правомощия да посочи на прокурора как да състави обвинителен акт. Съдът няма правомощия да укаже на прокурора да състави и внесе обвинителен акт срещу определено лице и/или за определено престъпление;
• Съобразно Наказателно-процесуалният Кодекс на Република България , обвинителният акт задължително съдържа три части : обстоятелствена част , заключителна част и приложения, които съответно имат законоустановено съдържание .В някой случаи липсата или непосочването на някои от елементите, който следва да съдържа обвинителният акт представлява съществено процесуално нарушение и е основание за връщане на делото от съда на прокуратурата.
• Със съставянето на обвинителният акт приключва фазата на досъдебното производство и започва втората фаза – тази на съдебното производство. От там насетне функцията по ръководство и решаване на делото преминава от прокурора към съда. Прокурорът участва процеса само като равноправна на защитата страна , поддържаща обвинителната функция. Едва след образуването на съдебното производство като страни могат да се конституират – гражданският ищец и ответник , както и частния обвинител.
• Изключително важна функия на обвинителния акт е тази, че именно той определя рамките в който може да се развие съдебната фаза на процеса –съдът разглежда делото само по отношение на обвиненията и престъпленията посочени в този акт на прокурора.

Конституиране на частен тъжител в съдебното производство

Полезно

• С оглед законовите изисквания за образуване на наказателно производство,наказателните дела се делят на такива от общ характер и частен характер;
• Важно е да се знае,че делата от общ характер и по специално образуването на наказателно производство започва при наличието на предвидените в закона предпоставки,а именно:законен повод и достатъчно данни за извършване на престъпление;
• В друга посока са уредени делата от частен характер.При тях започването и ангажирането на наказателна отговорност на дееца зависят само и единствено от волята на пострадалия;
• По принцип идеята на законодателя за диференциране на делата е по ниската степен на обществена опасност на делата от частен характер и факта,че с тях не се засягат в много голяма степен обществените отношения;
• С подаването на тъжба до съда частния тъжител сезира съда с искане за наказателноправна защита и се конституира в производството като страна,която повдига и поддържа обвинението;
• Твърденията на частния тъжител не са доказателства,а подлежат на доказване на общо основание;
• Правата на частния тъжител са подробно изброени в чл.82 ал.1 НК;
• Относно формата на тъжбата,то тя трябва да отговаря на определени законови изисквания,а именно: 1 да е написана на български език, 2.да съдържа сведения за лицето от което изхожда и др.
• В тъжбата си тъжителят излага фактите и обстоятелствата като същия не е длъжен да характеризира правно деянието;
• Тъжбата се подава пред съда ,а не пред органите на досъдебното производство,защото по дела от частен характер такова не се провежда,с изключение на хипотезата визирана в чл.49 НПК,когато то се образува от прокурора;
• Срокът за подаване на тъжбата е 6 месеца от деня,когато пострадалия е узнал,че престъплението е извършено или от деня,в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство на основание,че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

Мерки за обезпечаване на гражданския иск

Полезно

• Процедурата по реализиране и обезпечаване на гражданския иск е нормативно регулирана в НПК;
• Съдът и органите на досъдебното производство не следят служебно за реализиране на това право от страна на пострадалия,но са длъжни да му разяснят правото му да предяви граждански иск за вредите причинени му от престъплението;
• Граждански иск се предявява в съдебно производство и не е необходимо в този случай гражданския ищец да доказва обстоятелството,че е подал граждански иск;
• С обезпечението на гражданския иск се осигурява възможност пострадалия от престъплението действително да получи обезщетение за претърпените от него вреди;

Правно положение на обвиняемия в процеса

Полезно

• Обвиняемия е централна фигура в наказателния процес по дела от общ характер,където е задължително провеждането на досъдебно производство;
• Срещу Обвиняемия е насочено обвинението и в негова полза се осъществява защитата;
• В процесуалното отношение на Обвиняемия ярък израз намира презумпцията за невиновност,както и конституционно гарантираното му право за защита;
• Правата и задълженията на Обвиняемия са ясно дефинирани в закона.Едни от най-важните процесулани права на Обвиняемия са:
да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства;
да дава обяснения по предявеното му обвинение.
• Обвиняемия има право на защитник от привличането му в качеството на обвиняем;
• Обвиняемия е лицето,срещу което са налице доказателства за извършено престъпление и спрямо него могат да бъдат налагани мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда спрямо Обвиняемия.Мерките за неотклонение са изчершателно изброени в НПК и могат да се прилагат само в предвидените случаи и по установения ред.