advokat_admin

Ликвидация на ЕООД

ЛИКВИДАЦИЯ НА ЕООД ВСЛЕДСТВИЕ СМЪРТ НА СОБСТВЕНИКА НА КАПИТАЛА

Едноличния собственик на капитала и Управител на ЕООД,умира.В законовия 3 месечен срок наследниците не назначават нов Управител и същевременно правят отказ от наследство чрез нотариално заверена декларация за отказ.Установява се , че наследниците на починалия собственик на капитала не са предприели действия за продължаване дейността на дружеството.Нещо повече , дееспособните да упражняват търговска дейност наследници , а именно съпруга на починалия собственик от една страна, както и децата в качеството на наследници са удостоверили нотариално отказа си да продължат дейността на дружеството.
Въпреки , че са наследници на починалия собственик на капитала на дружеството , след като не желаят да продължат дейността на ЕООД-то , нямат качеството на лица които да предприемат действията включващи прекратяване и ликвидация на дружеството.След подадена молба до Окръжна прокуратура с искане за предявяване на иск с правно основание чл.155 , ал.1 ,т.2 и т.3 от ТЗ ,във връзка с чл.157 , ал.1 от ТЗ против ЕООД-то за прекратяване на същото поради обстоятелството ,че същото дружество в продължение на три месеца няма вписан управител получихме отказ в който се твърдеше,че видите ли това не е в правомощията на прокуратурата.След подаване на жалба от наша страна Апелативна прокуратура потвърди постановлението на ОП с което същата отказва да внесе искания от нас иск.Мотива на АП за потвърждение на постановлението бе както неприложим в настоящия казус,така и некореспондиращ със законовите разпоредби.Указанията ,които бяха дадени в тази насока са стартиране на процедура по прекратяване и ликвидация на ЕООД-то от наследниците.
Потвърждаването на едно такова несправедливо постановление бе основание да бъде обжалвано пред ВКП като основанията за това бяха незаконосъобразност,неправилност и постановяване на същото при нарушение на съществени процесуални правила.
В мотивите си към жалбата бе цитирана специалната хипотеза на ТЗ относно смъртта на едноличния собственик на капитала за прекратяване на еднолично ООД.
Съгласно разпоредбата на чл.157,ал.1 ТЗ дружество,в което капиталът се притежава от едно физическо лице,се прекратява със смъртта му,ако не е предвидено друго или ако наследниците не поискат да продължат дейността му. Поради липсата на лице,което да заяви това обстоятелство в търговския регистър,прекратяването следва да се извърши от съда по иск на прокурора по аналогия с чл.155,т.2 и 3 ТЗ.
С акт на Върховна прокуратура бе отменено горепосоченото постановление като неправилно и неоснователно с оглед цитираните съображения и се дадоха указания на Окръжна Прокуратура да упражни правомощията си по чл.155,ал.1 т.2 и т.3,вр.чл.157,ал.1 от ТЗ и предприеме мерки за ликвидация на дружеството.В този случай бе образувана процедура по ликвидация на ЕООД по инициатива на прокуратурата след като същата бе сезирана с молба от наследниците.Колкото и трудно и бавно да ставаше всичко в крайна сметка интересите на доверителите ми бяха защитени.

ВКС: Съсобственикът има право на ревандикационен иск срещу друг съсобственик

С Тълкувателно решение по т.дело №3/2020 г. Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд приема, че при иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца. Не може да се приеме, че ревандикационният иск принадлежи единствено на изключителния собственик или на съсобственика срещу трето за съсобствеността лице, но не и на съсобственика, когато владението му е било отнето от друг съсобственик. Това е неравностойно третиране, което не намира подкрепа в закона, се казва в решението, което е подписано с особено мнение от 13 съдии.

Източник: capital.bg

След намеса на адвокатурата МВР издаде методически указания за правото на адвокатска защита

След среща на зам.-председателя на Висшия адвокатски съвет Ина Лулчева с министъра на вътрешните работи Бойко Рашков, МВР издаде методически указания до всичките си структури да спазват стриктно правото на защита. Конкретният повод е случай от ноември т.г., когато адвокатът от Стара Загора Иван Дойчинов не е бил допуснат да придружи клиентите си в Районно управление на МВР – Чирпан, с мотив, че те са привикани да дадат сведения, но това не са процесуални действия по НПК. В писмото с методическите указания се сочи, че нормата на чл. 56 от Конституцията, съгласно която всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, а в държавните учреждения той може да се явява и със защитник, има непосредствено действие. В този смисъл „правото на защита, включително и чрез съдействието на защитник, може да се реализира пред всички държавни учреждения, а не се ограничава в рамките на съдебния процес“, се казва в инструкцията.

Източник: capital.bg

Обжалване на нп с правно основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДВП

Управление на нерегистрирано моторно превозно средство

С Наказателно постановление на жалбоподателя, бе наложено наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от /шест/ месеца на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, за това, че управлява колесен трактор нерегистриран по предвидения от закона ред.

Грешката в случая, според мен която е допуснал административно-наказващия орган при издаване на обжалваното НП е свързана с вида на управляваното МПС /колесен трактор/ и приложимите законови текстове, касаещи неговата регистрация и управление. В описателната част на наказателното постановление изрично е описано, че се касае за колесен трактор с описание на неговата марка и номер на рама.

Встрани от вниманието на органа е останало обстоятелството, че тракторите не подлежат на регистрация към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР и по реда на Наредба № I-45 oт 24 март 2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. /ЗРКЗГТ/.

Това е така, тъй като въпросното МПС, като самоходна машина, представляваща колесен трактор принципно не се движи по пътищата отворени за обществено ползване, а евентуалното му движение по изключение по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва по ред и начин определен с Наредба.

Съгласно изискванията на Наредба № I-45/24.03.2000г. на регистрация от звената „Пътна полиция“ при областните дирекции на МВР подлежат моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по отворените за обществено ползване пътища, с изключение на посочените в чл.1, ал.4 от Наредбата, между които изключения попадат и тракторите .

Следва също така да се отбележи, че тези машини подлежат на регистрация по силата на чл.11,ал.1 от Закон за регистрация и контрол на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/ и на чл.2,ал.1,т.1 от Наредба № 2/03.02.2016г. ако са с мощност на двигателя над 10 kW, т.е АНО в обстоятелствената част на НП би следвало да установи каква е мощността на двигателя на ползвания колесен трактор. Обстоятелство, останало напълно неизследвано от наказващия орган.

Неизследването на обстоятелството, касаещо мощността на колесния трактор води до неустановяване на основния елемент от съставомерността на деянието- дали се касае за моторно превозно средство с двигател над 10 kW, за да подлежи изобщо на регистрация по ЗРКЗГТ. Изобщо въпросът дали подлежи на регистрация селскостопанската техника, каквато безспорно е колесния трактор, по кой ред и от кой орган не е изяснен при издаване на наказателното постановление.

След като в хода на АНП не е установена мощността на МПС, не би могло да се установи дали и по кой ред -този на ЗДвП или този на ЗРКЗГТ подлежи на регистрация процесното МПС. Тъй като и наказващия орган не е посочил в своя акт мощността на МПС, то не може да се прецени как същият е приел, че МПС подлежи на регистрация по ЗДвП.

Неслучайно и в разпоредбата на чл.10г,ал.3 от ЗРКЗГТ е посочено, че на лицето, което управлява самоходна техника с мощност на двигателя до 10 kW по местните пътища, отворени за обществено ползване, и което се извършва по изключение за извършване на селскостопански и горскостопански дейности, каквито са били и извършваните от жалбоподателя /отглеждане на краставици/, при липса на селскостопански и/или горски пътища, не се налага глоба по чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата.

Дали тракторът е с мощност под или над 10 kW не е посочено при описание на съставомерните елементи на обвинението в АУАН и НП, а това е било абсолютно необходимо, тъй като както вече се посочи, чл.175, ал.3 от ЗДвП е неприложим в случаите когато мощността на самоходната техника е в рамките на посочената в чл.10г,ал.3 от ЗРКЗГТ.

На следващо място в чл.1,ал.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. са изброени изчерпателно МПС, които не подлежат на регистрация. Това са: тролейбусите; верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини; МПС, предназначени за състезания по затворен маршрут; велосипедите с допълнително монтиран двигател; инвалидните колички с двигател; трактори; бавнодвижещи се ПС, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност и каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се ПС.

Управляваният от жалбоподателят колесен трактор, представляващ безспорно по смисъла на закона селскостопанска техника, дава основание да се приеме, че управляваното МПС е сред визираните в чл.1,ал.4 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. изключения за ПС, които не подлежат на регистрация по реда на горецитираната наредба. При това положение, неправилно АНО е приел, че в случая се касае за управление на нерегистрирано МПС, за което се изисква регистрация и поставяне на регистрационни табели.

Безспорно бе установено по делото, че административно-наказаното лице е управлявало трактор, което по смисъла на Закон за регистрация и контрол на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/ е земеделска техника, която подлежи на регистрация и контрол по смисъла и реда на този специален закон, а не на ЗДвП.

Обобщения извод в случая, който може да бъде направен е, че ЗДвП е неприложим, с оглед на предвидения специален ред за регистрация на този вид техника, а именно: чл.11 от ЗРКЗГТ. Само на това основание издаденото НП се явява незаконосъобразно.

Обжалване на ПАМ

Със ЗППАМ издадена от сектор Пътна полиция на доверителя ми е наложена ПАМ по чл.171,т.4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач.

По образуваното по наша жалба дело срещу издадената ПАМ, административно- наказващия орган приложи по делото справка за нарушител, в която се установи, че жалбоподателя е придобил правоспособност за водач на МПС, като успешно е издържал съответния изпит.

Вследствие на успешно положения изпит му е било издадено свидетелство за управление на МПС, чиято валидност обаче е била изтекла 4 години преди издаване на обжалваната ПАМ.

От представената справка от ответника безспорно се установи, че свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, е с изтекъл срок на валидност към датата на издаване на ПАМ , респ. към датата на издаване на обжалваната заповед то е невалидно и съответно не поражда удостоверително действие. Наличието на свидетелство за управление с изтекъл срок на валидност, както е в процесния случай, е равнозначно на липса на свидетелство за правоуправление.

Предвидената от законодателя цел на ПАМ е превенция и пресичане на самото административно нарушение, а не санкциониране на нарушителя, което се осъществява по друг ред. Фактът, че към момента на издаване на заповедта жалбоподателят вече не е притежавал валидно свидетелство за правоуправление навежда на извода, че процесната мярка, не е наложена в съответствие със закона. Приложението на принудителната административна мярка по чл.171,т. 4 от ЗДвП има за цел да бъде преустановено нарушение от страна на водача.

Като се има предвид обстоятелството, че издаденото на жалбоподателя СУМПС е с изтекла валидност още преди 4г., то издадената заповед се явява издадена без да е налице предмет на изземване. Водачът не е притежавал към датата на издаване на ПАМ валидно СУМПС, по което да е изгубил контролните си точки и да не е изпълнил задължението си след отнемането им по смисъла на чл.157, ал.4 от ЗДвП за връщането му. Обобщението, което следва да бъде направено е, че невалидното свидетелство, т.е. такова с изтекъл срок не произвежда правно действие, съответно не удостоверява правоспособността на водача и следва да бъде подменено. В този смисъл липсват материалноправни предпоставки по чл.171, т.4 от ЗДвП за конкретната ПАМ.

Обжалване на наказателно постановление

С наказателно постановление на доверителя ми бе наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв. основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП. Съдържанието на тази разпоредба предвижда, че се наказва с глоба от 100 до 300 лв. нарушител: „който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;”

След като законодателят е предвидил глоба в размер от 100 до 300лв. то административният орган е следвало да обоснове защо е определил размер на глобата 300 лв., над законоустановения минимум, посочен в закона. След като не е посочил мотиви защо налага максималния размер на глобата, предвиден в закона, административния орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона, с което е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила. 

На следващо място при обжалване на наказателното постановление на доверителя ми се установи и неспазване на законово установените срокове в ЗАНН и НПК. Съгласно чл.183,ал.2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН срок, който се брои в дни започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. В настоящия случай за така извършеното административно нарушение е бил съставен АУАН на 31.03.2020г. От 01.04.2020г. е започнал да тече предвиденият в чл.44,ал.1 от ЗАНН– 3 /три/ дневен срок за възражения. На 02.04.2020г. е било издадено обжалваното наказателно постановление, преди изтичането на законово определения 3-дневен срок. Като не е изчакал изтичането на този кратък 3 /три/ дневен срок, а е издал още на втория ден от него НП, наказващият орган е финализирал тази фаза на производството и е лишил нарушителят от правото да депозира писмени възражения, да оспори установеното в акта и да ангажира доказателства за тях. С оглед на това, административно-наказващият орган е ограничил правото на защита на доверителя ми, като го е лишил от обективната възможност да упражни правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и същото не може да бъде преодоляно по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Само това нарушение е в достатъчна степен сериозно, за да обоснове крайния правен извод за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, без да е необходимо да се обсъжда съществото на спора налице ли е извършено от лицето нарушение или не.

Иск по чл.266 от ЗЗД – искане за заплащане на сума по договор за изработка

Търговско дружество започва изграждането на търговски обект, представляващ автомивка в голям областен град. За изграждането на обекта и съпътствуващите го съоръжения /навеси, стени и др./ единия от управителите на ООД-то сключва устен договор за изработка с физическо лице.

Поставената задача на изпълнителя била извършване на определена строителна дейност в обекта, представляващ автомивка, изразяваща се в изработка на канализацията на автомивката. Тези дейности той извършил некачествено и в разрез с поставената му строително-монтажна задача. За тези си действия, свързани с отклонение от конкретно възложената му работа бил многократно предупреждаван от управителя на дружеството.

С оглед на неточното и некачествено изпълнение по поставените му задачи и възникналото съмнение в способността и възможностите на изпълнителя, да реализира по най-добрия начин възложените му СМР, дружеството прекратило съществуващите до този момент отношения с изпълнителя. За извършената до момента работа, дружеството заплатило на строителя в брой договорената сума. След заплащане на сумата отношенията помежду им приключили и последващи строително-монтажни действия в автомивката, от негова страна не са били договаряни и не са били осъществявани.

За реализиране и изпълнение на строителството на процесната автомивка търговското дружество било сключило множество писмени договори с физически и юридически лица, различни от ищеца.

След няколко месеца клиентът ми получи заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като за длъжник в заповедта, бе посочен доверителят ми в качеството си на физическо лице. Като основание за претенцията си, изпълнителят бе посочил извършени и незаплатени СМР в обекта /монтаж на навеси, бойлер, помпи и др./. С подадено от страна на доверителят ми възражение за недължимост, спора се постави за разглеждане по общия ред пред районния съд.

Към депозираната искова молба пред съда, изпълнителят не представи нито едно писмено доказателство в подкрепа на исковата си претенция. От страна обаче на търговското дружество бяха депозирани многобройни писмени доказателства, оборващи по категоричен начин тезата на изпълнителя. Представени бяха по делото договори със строителни фирми изграждащи автомивката, приемо-предавателни протоколи за приемане на завършени СМР, където твърдените за извършени дейности от ищеца бяха приети като реализирани от други лица и търговски дружества.

Опровержение на ищцовото твърдение, че в процесния период са били реализирани посочените в ИМ дейности, се съдържаше в издадените фактури и платежни документи. Закупените уреди, материали и съоръжения, необходими за влагане в инсталации и оборудване в автомивката, в голямата си част описани в ИМ, дружеството бе закупило през период различен от твърдяния от ищеца период на монтаж. Тези разходо-оправдателни документи, отразяваха извършени плащания за материали много след периода на монтаж описан като извършен в ИМ. Единственият безспорен извод, който можеше да бъде направен е, че не би могло чисто времево да бъде изпълнено и реализирано нещо, което още не е било закупено и доставено.

Анализът, който съда направи на събраната доказателствена маса бе, че не е налице сключен устен договор за изработка между ищеца и доверителят ми, както и че липсват всякакви доказателства, по които изпълнителят е изпълнил точно и качествено възложената работа, която е приета от ответника без възражения, срещу което за доверителя ми да е възникнало задължение за заплащане на процесната сума.

Претенция за обезщетение от застрахователно дружество

При управление на собствения си лек автомобил, доверителят ми бива ударен от водач на друго МПС, който без да се е уверил, че пътят зад превозното средство е свободен, предприема извършване на маневра на заден ход, вследствие на което удря предната част на автомобила на доверителя ми.

За реализиралото се ПТП подават сигнал до Пътна полиция, отговаряща за територията на настъпилия инцидент, но предвид наличието само на материални щети по двата автомобила, пътните полицаи не се отзовават на сигнала. За документиране на катастрофата, страните изготвят двустранен констативен протокол, който регистрират чрез обаждане на спешен телефон 112, в който водача на виновния автомобил признава вината си.

В деня на настъпване на застрахователното събитие, изправния водач подава уведомление за щета до застрахователя на виновното лице, с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за увредения му лек автомобил. По случая застрахователя извършва оглед и на двата увредени автомобила, като експертното лице извършило огледа, съставя опис-заключение, в което подробно описва увредените части и детайли.

В очакване на заплащане на увредените му части на автомобила от страна на застрахователя, доверителят ми получава писмо от застрахователната компания с отказ за изплащане на каквото и да е застрахователно обезщетение. Като основание за отказа бе посочено, че обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП-то, не съответстват на механизма за неговото възникване и нанесените щети по автомобила не кореспондират с посочения от него виновен автомобил.

В изпълнение на изискванията на чл.380,ал.1 от КЗ изпратихме до застрахователното дружество покана за доброволно изпълнение, в което ги поканихме да преразгледат отказа си и да му изплатят застрахователно обезщетение, отговарящо на претърпените имуществени вреди. Съдържанието на поканата включваше и възражение срещу неправомерния отказ за изплащане на обезщетение от страна на застрахователното дружество. С тези действия бяха извършени от наша страна всички законово определени задължения свързани с ликвидирането на щетата, но въпреки това застрахователя реши, че е неоснователно възражението ни, както и че позицията му по казуса остава непроменена.

За определяне размера на исковата сума по делото, извършихме справка при търговец на авточасти, който остойности всички части, възли и детайли описани в заключението на застрахователния експерт. Наред с описаните части, бе добавена и стойността на ремонтната услуга. Получената сума, бе необходима за пълното възстановяване на увреденото МПС и възмездяваше в пълен обем доверителят ми.

Заявената искова претенция бе уважена от съда в пълен размер и ответното застрахователно дружество заплати търсеното застрахователно обезщетение.

Приемане на наследство по опис от малолетно дете

Като законен наследник на своя баща малолетното дете, действуващо чрез своя законен представител /майка/ реши да бъде стартирана процедура по приемане на наследство по опис. От представените много и различни документи за собственост се установи, че детето притежава идеални части от наследените недвижими имоти и движими вещи. Тук е мястото да се отбележи, че следва да се извърши пълно имуществено проучване на наследодателя, тъй като в молбата-заявление до съда за приемане на наследството по опис се описват подробно, всички установени и известни на наследника движими и недвижими вещи, банкови сметки, дялове и акции от търговски дружества и др., които са били собственост на наследодателя.

Важно е да бъдат описани и посочени изчерпателно всички „активи” на наследодателя. Срокът за подаване на молба-заявлението за приемането на наследството по опис до Районния съд е 3-месечен от датата на узнаване за смъртта на наследодателя.

Този 3-месечен срок за приемане на наследството по опис не важи за малолетни и непълнолетни. При входиране на молбата до Районния съд наред с набора от документи /удостоверение за наследници, препис-извлечение от акта за смърт на наследодателя и т.н./ се заплаща и държавна такса в размер на 25лв. За разглеждане на заявлението съдът събира такса от 20лв. и 5лв. държавна такса за издаване на удостоверение за вписване на приемането по опис в особената книга на районния съд.

След депозиране на молбата за приемането на наследството по опис, по искане на молителя описът може да бъде направен и от съдебен изпълнител, който съставя протокол във който описва всички движими и недвижими вещи. За определяне стойността на вещите се назначава вещо лице. След изготвянето на експертизата от вещото лице и определянето на стойността на вещите, районния съд разпорежда вписването на заявлението за приемане на наследството в особената книга за приемане и отказ на наследство водена към районния съд. За действието по вписване се издава удостоверение на заявителя.

Чл.55 от ЗЗД

По силата на предварителен договор за покупко-продажба и със задължение за построяване на апартамент от страна на строителна фирма, доверителят ми заплаща първата вноска по така сключения договор. В една от клаузите по договора е уговорен изрично срок за завършване, който срок е изтекъл и е станал повод за завеждане на исково производство и претендиране на сумата платена по договора. При оглед на място в присъствието на представител на ответника се установи, че е направен само изкоп с положени основи на сградата, както и изрично бе заявено че в близките години фирмата няма да продължи строителството. В случая бе налице виновно неизпълнение на предварителния договор от страна на строителната фирма, която получи съответната сума по договора на неосъществено основание, която съгласно чл.55 от ЗЗД следваше да върне на доверителя ми. След депозиране на исковата ни молба, съдът постанови своето решение при условията на чл.238 ал.1 от ГПК /неприсъствено решение/ и уважи изцяло исковата ни претенция.