При управление на собствения си лек автомобил, доверителят ми бива ударен от водач на друго МПС, който без да се е уверил, че пътят зад превозното средство е свободен, предприема извършване на маневра на заден ход, вследствие на което удря предната част на автомобила на доверителя ми.
За реализиралото се ПТП подават сигнал до Пътна полиция, отговаряща за територията на настъпилия инцидент, но предвид наличието само на материални щети по двата автомобила, пътните полицаи не се отзовават на сигнала. За документиране на катастрофата, страните изготвят двустранен констативен протокол, който регистрират чрез обаждане на спешен телефон 112, в който водача на виновния автомобил признава вината си.
В деня на настъпване на застрахователното събитие, изправния водач подава уведомление за щета до застрахователя на виновното лице, с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за увредения му лек автомобил. По случая застрахователя извършва оглед и на двата увредени автомобила, като експертното лице извършило огледа, съставя опис-заключение, в което подробно описва увредените части и детайли.
В очакване на заплащане на увредените му части на автомобила от страна на застрахователя, доверителят ми получава писмо от застрахователната компания с отказ за изплащане на каквото и да е застрахователно обезщетение. Като основание за отказа бе посочено, че обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП-то, не съответстват на механизма за неговото възникване и нанесените щети по автомобила не кореспондират с посочения от него виновен автомобил.
В изпълнение на изискванията на чл.380,ал.1 от КЗ изпратихме до застрахователното дружество покана за доброволно изпълнение, в което ги поканихме да преразгледат отказа си и да му изплатят застрахователно обезщетение, отговарящо на претърпените имуществени вреди. Съдържанието на поканата включваше и възражение срещу неправомерния отказ за изплащане на обезщетение от страна на застрахователното дружество. С тези действия бяха извършени от наша страна всички законово определени задължения свързани с ликвидирането на щетата, но въпреки това застрахователя реши, че е неоснователно възражението ни, както и че позицията му по казуса остава непроменена.
За определяне размера на исковата сума по делото, извършихме справка при търговец на авточасти, който остойности всички части, възли и детайли описани в заключението на застрахователния експерт. Наред с описаните части, бе добавена и стойността на ремонтната услуга. Получената сума, бе необходима за пълното възстановяване на увреденото МПС и възмездяваше в пълен обем доверителят ми.
Заявената искова претенция бе уважена от съда в пълен размер и ответното застрахователно дружество заплати търсеното застрахователно обезщетение.