Търговско дружество започва изграждането на търговски обект, представляващ автомивка в голям областен град. За изграждането на обекта и съпътствуващите го съоръжения /навеси, стени и др./ единия от управителите на ООД-то сключва устен договор за изработка с физическо лице.
Поставената задача на изпълнителя била извършване на определена строителна дейност в обекта, представляващ автомивка, изразяваща се в изработка на канализацията на автомивката. Тези дейности той извършил некачествено и в разрез с поставената му строително-монтажна задача. За тези си действия, свързани с отклонение от конкретно възложената му работа бил многократно предупреждаван от управителя на дружеството.
С оглед на неточното и некачествено изпълнение по поставените му задачи и възникналото съмнение в способността и възможностите на изпълнителя, да реализира по най-добрия начин възложените му СМР, дружеството прекратило съществуващите до този момент отношения с изпълнителя. За извършената до момента работа, дружеството заплатило на строителя в брой договорената сума. След заплащане на сумата отношенията помежду им приключили и последващи строително-монтажни действия в автомивката, от негова страна не са били договаряни и не са били осъществявани.
За реализиране и изпълнение на строителството на процесната автомивка търговското дружество било сключило множество писмени договори с физически и юридически лица, различни от ищеца.
След няколко месеца клиентът ми получи заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като за длъжник в заповедта, бе посочен доверителят ми в качеството си на физическо лице. Като основание за претенцията си, изпълнителят бе посочил извършени и незаплатени СМР в обекта /монтаж на навеси, бойлер, помпи и др./. С подадено от страна на доверителят ми възражение за недължимост, спора се постави за разглеждане по общия ред пред районния съд.
Към депозираната искова молба пред съда, изпълнителят не представи нито едно писмено доказателство в подкрепа на исковата си претенция. От страна обаче на търговското дружество бяха депозирани многобройни писмени доказателства, оборващи по категоричен начин тезата на изпълнителя. Представени бяха по делото договори със строителни фирми изграждащи автомивката, приемо-предавателни протоколи за приемане на завършени СМР, където твърдените за извършени дейности от ищеца бяха приети като реализирани от други лица и търговски дружества.
Опровержение на ищцовото твърдение, че в процесния период са били реализирани посочените в ИМ дейности, се съдържаше в издадените фактури и платежни документи. Закупените уреди, материали и съоръжения, необходими за влагане в инсталации и оборудване в автомивката, в голямата си част описани в ИМ, дружеството бе закупило през период различен от твърдяния от ищеца период на монтаж. Тези разходо-оправдателни документи, отразяваха извършени плащания за материали много след периода на монтаж описан като извършен в ИМ. Единственият безспорен извод, който можеше да бъде направен е, че не би могло чисто времево да бъде изпълнено и реализирано нещо, което още не е било закупено и доставено.
Анализът, който съда направи на събраната доказателствена маса бе, че не е налице сключен устен договор за изработка между ищеца и доверителят ми, както и че липсват всякакви доказателства, по които изпълнителят е изпълнил точно и качествено възложената работа, която е приета от ответника без възражения, срещу което за доверителя ми да е възникнало задължение за заплащане на процесната сума.