С наказателно постановление на доверителя ми бе наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв. основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП. Съдържанието на тази разпоредба предвижда, че се наказва с глоба от 100 до 300 лв. нарушител: „който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;”
След като законодателят е предвидил глоба в размер от 100 до 300лв. то административният орган е следвало да обоснове защо е определил размер на глобата 300 лв., над законоустановения минимум, посочен в закона. След като не е посочил мотиви защо налага максималния размер на глобата, предвиден в закона, административния орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона, с което е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила.
На следващо място при обжалване на наказателното постановление на доверителя ми се установи и неспазване на законово установените срокове в ЗАНН и НПК. Съгласно чл.183,ал.2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН срок, който се брои в дни започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. В настоящия случай за така извършеното административно нарушение е бил съставен АУАН на 31.03.2020г. От 01.04.2020г. е започнал да тече предвиденият в чл.44,ал.1 от ЗАНН– 3 /три/ дневен срок за възражения. На 02.04.2020г. е било издадено обжалваното наказателно постановление, преди изтичането на законово определения 3-дневен срок. Като не е изчакал изтичането на този кратък 3 /три/ дневен срок, а е издал още на втория ден от него НП, наказващият орган е финализирал тази фаза на производството и е лишил нарушителят от правото да депозира писмени възражения, да оспори установеното в акта и да ангажира доказателства за тях. С оглед на това, административно-наказващият орган е ограничил правото на защита на доверителя ми, като го е лишил от обективната възможност да упражни правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и същото не може да бъде преодоляно по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Само това нарушение е в достатъчна степен сериозно, за да обоснове крайния правен извод за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, без да е необходимо да се обсъжда съществото на спора налице ли е извършено от лицето нарушение или не.