Гражданскоправни казуси

Търговско дружество започва изграждането на търговски обект, представляващ автомивка в голям областен град. За изграждането на обекта и съпътствуващите го съоръжения /навеси, стени и др./ единия от управителите на ООД-то сключва устен договор за изработка с физическо лице.

Поставената задача на изпълнителя била извършване на определена строителна дейност в обекта, представляващ автомивка, изразяваща се в изработка на канализацията на автомивката. Тези дейности той извършил некачествено и в разрез с поставената му строително-монтажна задача. За тези си действия, свързани с отклонение от конкретно възложената му работа бил многократно предупреждаван от управителя на дружеството.

С оглед на неточното и некачествено изпълнение по поставените му задачи и възникналото съмнение в способността и възможностите на изпълнителя, да реализира по най-добрия начин възложените му СМР, дружеството прекратило съществуващите до този момент отношения с изпълнителя. За извършената до момента работа, дружеството заплатило на строителя в брой договорената сума. След заплащане на сумата отношенията помежду им приключили и последващи строително-монтажни действия в автомивката, от негова страна не са били договаряни и не са били осъществявани.

За реализиране и изпълнение на строителството на процесната автомивка търговското дружество било сключило множество писмени договори с физически и юридически лица, различни от ищеца.

След няколко месеца клиентът ми получи заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като за длъжник в заповедта, бе посочен доверителят ми в качеството си на физическо лице. Като основание за претенцията си, изпълнителят бе посочил извършени и незаплатени СМР в обекта /монтаж на навеси, бойлер, помпи и др./. С подадено от страна на доверителят ми възражение за недължимост, спора се постави за разглеждане по общия ред пред районния съд.

Към депозираната искова молба пред съда, изпълнителят не представи нито едно писмено доказателство в подкрепа на исковата си претенция. От страна обаче на търговското дружество бяха депозирани многобройни писмени доказателства, оборващи по категоричен начин тезата на изпълнителя. Представени бяха по делото договори със строителни фирми изграждащи автомивката, приемо-предавателни протоколи за приемане на завършени СМР, където твърдените за извършени дейности от ищеца бяха приети като реализирани от други лица и търговски дружества.

Опровержение на ищцовото твърдение, че в процесния период са били реализирани посочените в ИМ дейности, се съдържаше в издадените фактури и платежни документи. Закупените уреди, материали и съоръжения, необходими за влагане в инсталации и оборудване в автомивката, в голямата си част описани в ИМ, дружеството бе закупило през период различен от твърдяния от ищеца период на монтаж. Тези разходо-оправдателни документи, отразяваха извършени плащания за материали много след периода на монтаж описан като извършен в ИМ. Единственият безспорен извод, който можеше да бъде направен е, че не би могло чисто времево да бъде изпълнено и реализирано нещо, което още не е било закупено и доставено.

Анализът, който съда направи на събраната доказателствена маса бе, че не е налице сключен устен договор за изработка между ищеца и доверителят ми, както и че липсват всякакви доказателства, по които изпълнителят е изпълнил точно и качествено възложената работа, която е приета от ответника без възражения, срещу което за доверителя ми да е възникнало задължение за заплащане на процесната сума.

При управление на собствения си лек автомобил, доверителят ми бива ударен от водач на друго МПС, който без да се е уверил, че пътят зад превозното средство е свободен, предприема извършване на маневра на заден ход, вследствие на което удря предната част на автомобила на доверителя ми.

За реализиралото се ПТП подават сигнал до Пътна полиция, отговаряща за територията на настъпилия инцидент, но предвид наличието само на материални щети по двата автомобила, пътните полицаи не се отзовават на сигнала. За документиране на катастрофата, страните изготвят двустранен констативен протокол, който регистрират чрез обаждане на спешен телефон 112, в който водача на виновния автомобил признава вината си.

В деня на настъпване на застрахователното събитие, изправния водач подава уведомление за щета до застрахователя на виновното лице, с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за увредения му лек автомобил. По случая застрахователя извършва оглед и на двата увредени автомобила, като експертното лице извършило огледа, съставя опис-заключение, в което подробно описва увредените части и детайли.

В очакване на заплащане на увредените му части на автомобила от страна на застрахователя, доверителят ми получава писмо от застрахователната компания с отказ за изплащане на каквото и да е застрахователно обезщетение. Като основание за отказа бе посочено, че обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП-то, не съответстват на механизма за неговото възникване и нанесените щети по автомобила не кореспондират с посочения от него виновен автомобил.

В изпълнение на изискванията на чл.380,ал.1 от КЗ изпратихме до застрахователното дружество покана за доброволно изпълнение, в което ги поканихме да преразгледат отказа си и да му изплатят застрахователно обезщетение, отговарящо на претърпените имуществени вреди. Съдържанието на поканата включваше и възражение срещу неправомерния отказ за изплащане на обезщетение от страна на застрахователното дружество. С тези действия бяха извършени от наша страна всички законово определени задължения свързани с ликвидирането на щетата, но въпреки това застрахователя реши, че е неоснователно възражението ни, както и че позицията му по казуса остава непроменена.

За определяне размера на исковата сума по делото, извършихме справка при търговец на авточасти, който остойности всички части, възли и детайли описани в заключението на застрахователния експерт. Наред с описаните части, бе добавена и стойността на ремонтната услуга. Получената сума, бе необходима за пълното възстановяване на увреденото МПС и възмездяваше в пълен обем доверителят ми.

Заявената искова претенция бе уважена от съда в пълен размер и ответното застрахователно дружество заплати търсеното застрахователно обезщетение.

Като законен наследник на своя баща малолетното дете, действуващо чрез своя законен представител /майка/ реши да бъде стартирана процедура по приемане на наследство по опис. От представените много и различни документи за собственост се установи, че детето притежава идеални части от наследените недвижими имоти и движими вещи. Тук е мястото да се отбележи, че следва да се извърши пълно имуществено проучване на наследодателя, тъй като в молбата-заявление до съда за приемане на наследството по опис се описват подробно, всички установени и известни на наследника движими и недвижими вещи, банкови сметки, дялове и акции от търговски дружества и др., които са били собственост на наследодателя.

Важно е да бъдат описани и посочени изчерпателно всички „активи” на наследодателя. Срокът за подаване на молба-заявлението за приемането на наследството по опис до Районния съд е 3-месечен от датата на узнаване за смъртта на наследодателя.

Този 3-месечен срок за приемане на наследството по опис не важи за малолетни и непълнолетни. При входиране на молбата до Районния съд наред с набора от документи /удостоверение за наследници, препис-извлечение от акта за смърт на наследодателя и т.н./ се заплаща и държавна такса в размер на 25лв. За разглеждане на заявлението съдът събира такса от 20лв. и 5лв. държавна такса за издаване на удостоверение за вписване на приемането по опис в особената книга на районния съд.

След депозиране на молбата за приемането на наследството по опис, по искане на молителя описът може да бъде направен и от съдебен изпълнител, който съставя протокол във който описва всички движими и недвижими вещи. За определяне стойността на вещите се назначава вещо лице. След изготвянето на експертизата от вещото лице и определянето на стойността на вещите, районния съд разпорежда вписването на заявлението за приемане на наследството в особената книга за приемане и отказ на наследство водена към районния съд. За действието по вписване се издава удостоверение на заявителя.

По силата на предварителен договор за покупко-продажба и със задължение за построяване на апартамент от страна на строителна фирма, доверителят ми заплаща първата вноска по така сключения договор. В една от клаузите по договора е уговорен изрично срок за завършване, който срок е изтекъл и е станал повод за завеждане на исково производство и претендиране на сумата платена по договора. При оглед на място в присъствието на представител на ответника се установи, че е направен само изкоп с положени основи на сградата, както и изрично бе заявено че в близките години фирмата няма да продължи строителството. В случая бе налице виновно неизпълнение на предварителния договор от страна на строителната фирма, която получи съответната сума по договора на неосъществено основание, която съгласно чл.55 от ЗЗД следваше да върне на доверителя ми. След депозиране на исковата ни молба, съдът постанови своето решение при условията на чл.238 ал.1 от ГПК /неприсъствено решение/ и уважи изцяло исковата ни претенция.

Доверителят ми управлява лек автомобил на годно правно основание, а именно нотариално заверено пълномощно от собственика на автомобила. Същият е застрахован в известна застрахователна компания със застрахователна полица, покриваща всички възможни рискове. При управление на лекия автомобил вечерта доверителят ми претърпява ПТП. Съгласно Общите условия към застрахователния договор щетата е заведена в един от териториалните офиси на компанията. Извършен е оглед на автомобила, съставен е описен протокол за щетите, в който застрахователния експерт е изброил детайлно увредените части, възли и детайли по автомобила. Становището, което той излага, е за наличие на т.нар „тотална щета“ съгласно Общите условия по застрахователния договор. От ликвидационния център към въпросната застрахователна компания обаче определят щетата като възстановима и определят сума за изплащане, значително по-ниска от реално претърпените вреди. При така създалата се ситуация единственият възможен вариант за доверителя ми бе завеждане на исково производство срещу застрахователната компания. В съдебно заседание бе назначена оценъчна експертиза, която достигна до извода, че действително изплатеното застрахователно обезщетение е силно занижено и не отговаря на действително претърпените вреди. При така достигнатия правен извод от съда бе издадено осъдително решение срещу застрахователната компания и същата бе осъдена да заплати заястрахователно обезщетение отговарящо на случаите за „тотална щета“.

Доверителката ми, жена на средна възраст, претърпява ПТП. Автомобилът, в който тя е пътувала, е ударен от друг автомобил вследствие движение с несъобразена скорост в населено място. Виновният водач впоследствие е осъден и му е наложено предвиденото в закона наказание. Вследствие на удара доверителката ми получава наранявания по тялото и главата. Хоспитализирана е за две седмици с фрактури на двата крака.
Искът, който депозирахме, бе насочен срещу застрахователя на виновното лице на основание валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Търсеното от нас обезщетение бе в размер, отговарящ на претърпените от нас болки и страдания. Безспорен момент в защитната ни теза бе факта на осъждане на дееца за извършеното от него ПТП. Разпитаните по делото свидетели доказаха по един безспорен и категоричен начин виновността на шофьора. Процесуалният представител на застрахователната компания възрази относно описаните травми и насочи съдебното следствие в посока на установяване дали травмите са следствие от причинената катастрофа или същите са резултат на минали събития. Назначена бе съдебно-медицинска експертиза, която даде обоснования извод, че така посочените травми са пряка и непосредствена последица от претърпяната катастрофа.
В Решението си първоинстанционния съд достигна до непротиворечивия извод, че описаните в исковата молба и потвърдени в съдебно-медицинската експертиза наранявания са пряка и непосредствена последица от претърпяното ПТП. Уважен бе и предявения от нас граждански иск за претърпените от доверителката ми неимуществени вреди.

Цитираното производство за пълно осиновяване е подробно регламентирано в Семейния кодекс. Към стартиране на производство за пълно осиновяване на дете най-често се обръщат двойки, които по една или друга причина нямат свои такива. На първо място според мен е от най-голямо значение желанието за предприемане на стъпка в тази посока. Закостенелите разбирания в обществото, упреците, които една двойка понася от „недобросъвестни граждани“ и други неблагоприятни странични фактори усложняват и в голяма част от случаите разколебават кандидат-осиновителите.
Производството по осиновяване започва с писмена молба, подадена чрез Агенция „Социално осигуряване“ до Окръжен съд. В молбата се посочват фактите и обстоятелствата, инициирали производството по осиновяване. Важно е да се отбележи, че кандидат-осиновителите трябва да бъдат вписани в регистъра на осиновяващи. Спрямо тях социалната служба извършва процедура по проучване, която включва медицински свидетелства, удостоверения за получавани трудови възнаграждения, материална осигуреност на кандидат-осиновителите /притежание на недвижимо имущество/ и др. В края на процедурата Съвета по осиновяване към съответната социална служба взема становище относно годността на кандидат-осиновителите, което становище оформя в писмен вид.
Наред с депозираната молба за допускане на пълно осиновяване в съответния Окръжен съд, като писмени доказателства се прилагат всички документи приложени по извършената процедура. Разглеждайки ги в своята съвкупност от една страна и заявеното желание за допускане на пълно осиновяване от кандидат-осиновителите е предпоставка за допускане на пълно осиновяване.
Най-важният критерий за допускане на пълно осиновяване е запазване на интереса на детето и гарантиране на правото му на щастливо детство.

Когато договорът бъде признат за нищожен или унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.

През 2001г. доверителите ми в лицето на едно семейство взимат заем в размер на 1700 лв. от заложна къща, за обезпечаването на който заем е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Няколко месеца след сключения предварителен договор за покупко-продажба заемодателя прави искане до съда по чл.19,ал.3 от ЗЗД с който иск желае съда да обяви сключения предварителен договор за окончателен. Воденото дело и за двете страни приключва 2009 г. с решение на ВКС. В мотивите си Върховния съд е приел за установено от събраните по делото гласни и писмени доказателства следното: че доверителите ми са сключили договор за заем в размер на 1700 лв. /а не твърдяната сума в доста по-голям размер/ и в тази връзка са сключили нарочен договор за обезпечение на който е бил подписан и предварителния договор за продажба. ВКС категорично е приел факта, че с така подписания договор страните предварително са уговорили начин на удовлетворяване на крадитора, различен от този, който е предвиден в закона – залог или ипотека.
Явно недоволен от това решение на ВКС, ищецът подава искова молба 2009 г. за връщане на всичко, което е получила страната по един нищожен или унищожаем договор. Доводите, както сами разбирате, бяха за една доста по голяма сума от действително получената от страна на ответниците. От разпитаните в съдебно заседание свидетели съдът кредитира тези които твърдяха, че доверителите ми са взели в заем сума в размер на 1700 лв, нужна им за абитуриентския бал на сина им и никога не са получавали сумата, твърдяна от ищцовата страна. Най-същественото доказателство в наша защита бе факта, че ищеца, водейки през годините делото за обявяване на предварителния договор за окончателен, бе изпълнил разпоредбата на чл.110 ЗЗД, според която с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок и вземането се е погасило по давност. В тази връзка бе и постановеното решение, според което със свидетелски показания се доказа по един безспорен и категоричен начин, че доверителите ми са усвоили само и единствено сумата от 1700 лв. и никога не са получавали търсената от ищцовата страна по-голяма сума. На второ място вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното обогатяване, както в случая, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл.110 ЗЗД, а в настоящия казус бе изминал период от 7 години.