Доверителят ми управлява лек автомобил на годно правно основание, а именно нотариално заверено пълномощно от собственика на автомобила. Същият е застрахован в известна застрахователна компания със застрахователна полица, покриваща всички възможни рискове. При управление на лекия автомобил вечерта доверителят ми претърпява ПТП. Съгласно Общите условия към застрахователния договор щетата е заведена в един от териториалните офиси на компанията. Извършен е оглед на автомобила, съставен е описен протокол за щетите, в който застрахователния експерт е изброил детайлно увредените части, възли и детайли по автомобила. Становището, което той излага, е за наличие на т.нар „тотална щета“ съгласно Общите условия по застрахователния договор. От ликвидационния център към въпросната застрахователна компания обаче определят щетата като възстановима и определят сума за изплащане, значително по-ниска от реално претърпените вреди. При така създалата се ситуация единственият възможен вариант за доверителя ми бе завеждане на исково производство срещу застрахователната компания. В съдебно заседание бе назначена оценъчна експертиза, която достигна до извода, че действително изплатеното застрахователно обезщетение е силно занижено и не отговаря на действително претърпените вреди. При така достигнатия правен извод от съда бе издадено осъдително решение срещу застрахователната компания и същата бе осъдена да заплати заястрахователно обезщетение отговарящо на случаите за „тотална щета“.