Производство по чл.100 от Семейния кодекс (пълно осиновяване)

Цитираното производство за пълно осиновяване е подробно регламентирано в Семейния кодекс. Към стартиране на производство за пълно осиновяване на дете най-често се обръщат двойки, които по една или друга причина нямат свои такива. На първо място според мен е от най-голямо значение желанието за предприемане на стъпка в тази посока. Закостенелите разбирания в обществото, упреците, които една двойка понася от „недобросъвестни граждани“ и други неблагоприятни странични фактори усложняват и в голяма част от случаите разколебават кандидат-осиновителите.
Производството по осиновяване започва с писмена молба, подадена чрез Агенция „Социално осигуряване“ до Окръжен съд. В молбата се посочват фактите и обстоятелствата, инициирали производството по осиновяване. Важно е да се отбележи, че кандидат-осиновителите трябва да бъдат вписани в регистъра на осиновяващи. Спрямо тях социалната служба извършва процедура по проучване, която включва медицински свидетелства, удостоверения за получавани трудови възнаграждения, материална осигуреност на кандидат-осиновителите /притежание на недвижимо имущество/ и др. В края на процедурата Съвета по осиновяване към съответната социална служба взема становище относно годността на кандидат-осиновителите, което становище оформя в писмен вид.
Наред с депозираната молба за допускане на пълно осиновяване в съответния Окръжен съд, като писмени доказателства се прилагат всички документи приложени по извършената процедура. Разглеждайки ги в своята съвкупност от една страна и заявеното желание за допускане на пълно осиновяване от кандидат-осиновителите е предпоставка за допускане на пълно осиновяване.
Най-важният критерий за допускане на пълно осиновяване е запазване на интереса на детето и гарантиране на правото му на щастливо детство.