Наказателноправни казуси

Обжалване на нп с правно основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДВП

Управление на нерегистрирано моторно превозно средство

С Наказателно постановление на жалбоподателя, бе наложено наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от /шест/ месеца на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, за това, че управлява колесен трактор нерегистриран по предвидения от закона ред.

Грешката в случая, според мен която е допуснал административно-наказващия орган при издаване на обжалваното НП е свързана с вида на управляваното МПС /колесен трактор/ и приложимите законови текстове, касаещи неговата регистрация и управление. В описателната част на наказателното постановление изрично е описано, че се касае за колесен трактор с описание на неговата марка и номер на рама.

Встрани от вниманието на органа е останало обстоятелството, че тракторите не подлежат на регистрация към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР и по реда на Наредба № I-45 oт 24 март 2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а по реда на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. /ЗРКЗГТ/.

Това е така, тъй като въпросното МПС, като самоходна машина, представляваща колесен трактор принципно не се движи по пътищата отворени за обществено ползване, а евентуалното му движение по изключение по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва по ред и начин определен с Наредба.

Съгласно изискванията на Наредба № I-45/24.03.2000г. на регистрация от звената „Пътна полиция“ при областните дирекции на МВР подлежат моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по отворените за обществено ползване пътища, с изключение на посочените в чл.1, ал.4 от Наредбата, между които изключения попадат и тракторите .

Следва също така да се отбележи, че тези машини подлежат на регистрация по силата на чл.11,ал.1 от Закон за регистрация и контрол на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/ и на чл.2,ал.1,т.1 от Наредба № 2/03.02.2016г. ако са с мощност на двигателя над 10 kW, т.е АНО в обстоятелствената част на НП би следвало да установи каква е мощността на двигателя на ползвания колесен трактор. Обстоятелство, останало напълно неизследвано от наказващия орган.

Неизследването на обстоятелството, касаещо мощността на колесния трактор води до неустановяване на основния елемент от съставомерността на деянието- дали се касае за моторно превозно средство с двигател над 10 kW, за да подлежи изобщо на регистрация по ЗРКЗГТ. Изобщо въпросът дали подлежи на регистрация селскостопанската техника, каквато безспорно е колесния трактор, по кой ред и от кой орган не е изяснен при издаване на наказателното постановление.

След като в хода на АНП не е установена мощността на МПС, не би могло да се установи дали и по кой ред -този на ЗДвП или този на ЗРКЗГТ подлежи на регистрация процесното МПС. Тъй като и наказващия орган не е посочил в своя акт мощността на МПС, то не може да се прецени как същият е приел, че МПС подлежи на регистрация по ЗДвП.

Неслучайно и в разпоредбата на чл.10г,ал.3 от ЗРКЗГТ е посочено, че на лицето, което управлява самоходна техника с мощност на двигателя до 10 kW по местните пътища, отворени за обществено ползване, и което се извършва по изключение за извършване на селскостопански и горскостопански дейности, каквито са били и извършваните от жалбоподателя /отглеждане на краставици/, при липса на селскостопански и/или горски пътища, не се налага глоба по чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата.

Дали тракторът е с мощност под или над 10 kW не е посочено при описание на съставомерните елементи на обвинението в АУАН и НП, а това е било абсолютно необходимо, тъй като както вече се посочи, чл.175, ал.3 от ЗДвП е неприложим в случаите когато мощността на самоходната техника е в рамките на посочената в чл.10г,ал.3 от ЗРКЗГТ.

На следващо място в чл.1,ал.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. са изброени изчерпателно МПС, които не подлежат на регистрация. Това са: тролейбусите; верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини; МПС, предназначени за състезания по затворен маршрут; велосипедите с допълнително монтиран двигател; инвалидните колички с двигател; трактори; бавнодвижещи се ПС, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност и каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се ПС.

Управляваният от жалбоподателят колесен трактор, представляващ безспорно по смисъла на закона селскостопанска техника, дава основание да се приеме, че управляваното МПС е сред визираните в чл.1,ал.4 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. изключения за ПС, които не подлежат на регистрация по реда на горецитираната наредба. При това положение, неправилно АНО е приел, че в случая се касае за управление на нерегистрирано МПС, за което се изисква регистрация и поставяне на регистрационни табели.

Безспорно бе установено по делото, че административно-наказаното лице е управлявало трактор, което по смисъла на Закон за регистрация и контрол на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/ е земеделска техника, която подлежи на регистрация и контрол по смисъла и реда на този специален закон, а не на ЗДвП.

Обобщения извод в случая, който може да бъде направен е, че ЗДвП е неприложим, с оглед на предвидения специален ред за регистрация на този вид техника, а именно: чл.11 от ЗРКЗГТ. Само на това основание издаденото НП се явява незаконосъобразно.

Обжалване на ПАМ

Със ЗППАМ издадена от сектор Пътна полиция на доверителя ми е наложена ПАМ по чл.171,т.4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач.

По образуваното по наша жалба дело срещу издадената ПАМ, административно- наказващия орган приложи по делото справка за нарушител, в която се установи, че жалбоподателя е придобил правоспособност за водач на МПС, като успешно е издържал съответния изпит.

Вследствие на успешно положения изпит му е било издадено свидетелство за управление на МПС, чиято валидност обаче е била изтекла 4 години преди издаване на обжалваната ПАМ.

От представената справка от ответника безспорно се установи, че свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, е с изтекъл срок на валидност към датата на издаване на ПАМ , респ. към датата на издаване на обжалваната заповед то е невалидно и съответно не поражда удостоверително действие. Наличието на свидетелство за управление с изтекъл срок на валидност, както е в процесния случай, е равнозначно на липса на свидетелство за правоуправление.

Предвидената от законодателя цел на ПАМ е превенция и пресичане на самото административно нарушение, а не санкциониране на нарушителя, което се осъществява по друг ред. Фактът, че към момента на издаване на заповедта жалбоподателят вече не е притежавал валидно свидетелство за правоуправление навежда на извода, че процесната мярка, не е наложена в съответствие със закона. Приложението на принудителната административна мярка по чл.171,т. 4 от ЗДвП има за цел да бъде преустановено нарушение от страна на водача.

Като се има предвид обстоятелството, че издаденото на жалбоподателя СУМПС е с изтекла валидност още преди 4г., то издадената заповед се явява издадена без да е налице предмет на изземване. Водачът не е притежавал към датата на издаване на ПАМ валидно СУМПС, по което да е изгубил контролните си точки и да не е изпълнил задължението си след отнемането им по смисъла на чл.157, ал.4 от ЗДвП за връщането му. Обобщението, което следва да бъде направено е, че невалидното свидетелство, т.е. такова с изтекъл срок не произвежда правно действие, съответно не удостоверява правоспособността на водача и следва да бъде подменено. В този смисъл липсват материалноправни предпоставки по чл.171, т.4 от ЗДвП за конкретната ПАМ.

Обжалване на наказателно постановление

С наказателно постановление на доверителя ми бе наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв. основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП. Съдържанието на тази разпоредба предвижда, че се наказва с глоба от 100 до 300 лв. нарушител: „който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;”

След като законодателят е предвидил глоба в размер от 100 до 300лв. то административният орган е следвало да обоснове защо е определил размер на глобата 300 лв., над законоустановения минимум, посочен в закона. След като не е посочил мотиви защо налага максималния размер на глобата, предвиден в закона, административния орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона, с което е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила. 

На следващо място при обжалване на наказателното постановление на доверителя ми се установи и неспазване на законово установените срокове в ЗАНН и НПК. Съгласно чл.183,ал.2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН срок, който се брои в дни започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден. В настоящия случай за така извършеното административно нарушение е бил съставен АУАН на 31.03.2020г. От 01.04.2020г. е започнал да тече предвиденият в чл.44,ал.1 от ЗАНН– 3 /три/ дневен срок за възражения. На 02.04.2020г. е било издадено обжалваното наказателно постановление, преди изтичането на законово определения 3-дневен срок. Като не е изчакал изтичането на този кратък 3 /три/ дневен срок, а е издал още на втория ден от него НП, наказващият орган е финализирал тази фаза на производството и е лишил нарушителят от правото да депозира писмени възражения, да оспори установеното в акта и да ангажира доказателства за тях. С оглед на това, административно-наказващият орган е ограничил правото на защита на доверителя ми, като го е лишил от обективната възможност да упражни правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и същото не може да бъде преодоляно по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Само това нарушение е в достатъчна степен сериозно, за да обоснове крайния правен извод за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, без да е необходимо да се обсъжда съществото на спора налице ли е извършено от лицето нарушение или не.