Полезно

• Защитник по смисъла на закона може да бъде лице упражняващо адвокатска професия,както и съпруг,възходящ или низходящ роднина на обвиняемия;
• Съгласно чл.97,ал.1 НПК защитникът може да участва в наказателното производство от момента на задържането на лицето или привличането му в качеството на обвиняем;
• Ако обвиняемия не разполага с необходимите средства за ангажиране на договорен защитник,то органа на досъдебното производство му назначава такъв,а необходимите средства се осигуряват от републиканския бюджет;
• Основното правило от което се ръководи защитника в досъдебното производство е отстояване правата и законните интереси на обвиняемия.

• Споразумението е един от възможните начини за приключване на делото. Разбира се това е особено предпочитан способ за слагане край на наказателното производство, тъй като спестява много време и усилия и не на последно място разходи свързани с адвокатско възнаграждение и разноски по делото.
• Решаването на делото със споразумение е в интерес и на обвиняемия, тъй като със споразумението може да се определи наказание при условията на чл. 55 НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства (чл. 381, ал. 4 НПК).
• Сключването на споразумение се оказва много удачно и в интерес на клиента и е за предпочитане пред провеждане на съкратено съдебно производство/разбира се ако са налице условията за това/. Това е така, тъй като съобразно последните изменения в НПК които при провеждане на съкратено съдебно следствие съда вече не е обвързан с прилагането на чл. 55 от НК, само едно от възможните / но несигурни негови решения/ .
• За да се приложи диференцираната процедура на споразумението , следва да са налице следните предпоставки :
1. На първо място това да е възможно и разрешено от закона за съответния вид престъпление/ в някой случаи като например за убийство или изнасилване / това е недопустимо.
2. На второ място – да са възстановени или обезпечени причинените от престъплението имуществени вреди.
• Следва да се посочи, че ако споразумението се сключва в съдебната фаза на процеса законът поставя още две задължителни условия:
1. да не е приключило съдебното следствие и
2. да има съгласие на всички страни за прилагане на споразумението.
• Споразумението се сключва между прокурора и защитника на подсъдимия /или обвиняемия/.Последния подписва споразумението последен, ако е съгласен с неговите параметри. По този начин окончателно се преценява и неговата воля, защото именно върху него ще рефлектират последиците от споразумението, тъй като същото има сила на влязла в сила присъда и не подлежи на обжалване.
• Основното съдържание на споразумението се изразява в определяне вида и размера на наказанието, което ще се наложи на обвиняемия/подсъдимия.
• Така подписаното от прокурора, защитника и обвиняемия или подсъдимия следва да бъде одобрено от съда . Едва тогава то поражда правните си последици.

• Съставянето на обвинителният акт е само и единствено правомощие на прокурора;
• Съставянето на обвинителен акт се извършва след приключване на разследването и постъпване на делото в прокуратурата;
• Прокурора съставя обвинителният акт ако прецени ,че по делото са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда и същевременно не са налице допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила . Съставянето на обвинителен акт е само една от възможностите които има прокурора в този стадий на процеса. Другите възможни решения , които той може да взема са : да спре делото, да го прекрати, да внесе предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание; да внесе предложение за споразумение за решаване на делото ,ако разбира се са налице законовите предпоставки за това;
• При съставянето на обвинителния акт прокурора действа като напълно независим от съда орган. В този смисъл съда няма правомощия да посочи на прокурора как да състави обвинителен акт. Съдът няма правомощия да укаже на прокурора да състави и внесе обвинителен акт срещу определено лице и/или за определено престъпление;
• Съобразно Наказателно-процесуалният Кодекс на Република България , обвинителният акт задължително съдържа три части : обстоятелствена част , заключителна част и приложения, които съответно имат законоустановено съдържание .В някой случаи липсата или непосочването на някои от елементите, който следва да съдържа обвинителният акт представлява съществено процесуално нарушение и е основание за връщане на делото от съда на прокуратурата.
• Със съставянето на обвинителният акт приключва фазата на досъдебното производство и започва втората фаза – тази на съдебното производство. От там насетне функцията по ръководство и решаване на делото преминава от прокурора към съда. Прокурорът участва процеса само като равноправна на защитата страна , поддържаща обвинителната функция. Едва след образуването на съдебното производство като страни могат да се конституират – гражданският ищец и ответник , както и частния обвинител.
• Изключително важна функия на обвинителния акт е тази, че именно той определя рамките в който може да се развие съдебната фаза на процеса –съдът разглежда делото само по отношение на обвиненията и престъпленията посочени в този акт на прокурора.

• С оглед законовите изисквания за образуване на наказателно производство,наказателните дела се делят на такива от общ характер и частен характер;
• Важно е да се знае,че делата от общ характер и по специално образуването на наказателно производство започва при наличието на предвидените в закона предпоставки,а именно:законен повод и достатъчно данни за извършване на престъпление;
• В друга посока са уредени делата от частен характер.При тях започването и ангажирането на наказателна отговорност на дееца зависят само и единствено от волята на пострадалия;
• По принцип идеята на законодателя за диференциране на делата е по ниската степен на обществена опасност на делата от частен характер и факта,че с тях не се засягат в много голяма степен обществените отношения;
• С подаването на тъжба до съда частния тъжител сезира съда с искане за наказателноправна защита и се конституира в производството като страна,която повдига и поддържа обвинението;
• Твърденията на частния тъжител не са доказателства,а подлежат на доказване на общо основание;
• Правата на частния тъжител са подробно изброени в чл.82 ал.1 НК;
• Относно формата на тъжбата,то тя трябва да отговаря на определени законови изисквания,а именно: 1 да е написана на български език, 2.да съдържа сведения за лицето от което изхожда и др.
• В тъжбата си тъжителят излага фактите и обстоятелствата като същия не е длъжен да характеризира правно деянието;
• Тъжбата се подава пред съда ,а не пред органите на досъдебното производство,защото по дела от частен характер такова не се провежда,с изключение на хипотезата визирана в чл.49 НПК,когато то се образува от прокурора;
• Срокът за подаване на тъжбата е 6 месеца от деня,когато пострадалия е узнал,че престъплението е извършено или от деня,в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство на основание,че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

• Процедурата по реализиране и обезпечаване на гражданския иск е нормативно регулирана в НПК;
• Съдът и органите на досъдебното производство не следят служебно за реализиране на това право от страна на пострадалия,но са длъжни да му разяснят правото му да предяви граждански иск за вредите причинени му от престъплението;
• Граждански иск се предявява в съдебно производство и не е необходимо в този случай гражданския ищец да доказва обстоятелството,че е подал граждански иск;
• С обезпечението на гражданския иск се осигурява възможност пострадалия от престъплението действително да получи обезщетение за претърпените от него вреди;

• Обвиняемия е централна фигура в наказателния процес по дела от общ характер,където е задължително провеждането на досъдебно производство;
• Срещу Обвиняемия е насочено обвинението и в негова полза се осъществява защитата;
• В процесуалното отношение на Обвиняемия ярък израз намира презумпцията за невиновност,както и конституционно гарантираното му право за защита;
• Правата и задълженията на Обвиняемия са ясно дефинирани в закона.Едни от най-важните процесулани права на Обвиняемия са:
да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства;
да дава обяснения по предявеното му обвинение.
• Обвиняемия има право на защитник от привличането му в качеството на обвиняем;
• Обвиняемия е лицето,срещу което са налице доказателства за извършено престъпление и спрямо него могат да бъдат налагани мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда спрямо Обвиняемия.Мерките за неотклонение са изчершателно изброени в НПК и могат да се прилагат само в предвидените случаи и по установения ред.

• Процедурата предвидена в НПК указва реда и условията за привличане към отговорност за причинените от определено престъпление вреди на лица, които не са участвали в извършването му. Тези лица се определят от гражданските закони тъй като съществува отговорност за вреди, причинени от вредоносната дейност на други лица;
• Граждански ответник е лице извън обвиняемия, което по силата на гражданските закони носи наказателна отговорност за неговите действия;
• Възможно е в едно дело да няма граждански ответник. Гражданския иск може да бъде насочен само срещу обвиняемия;

• Фигурата на гражданския ответник възниква по силата на предявения граждански иск;
• Лицето, срещу което е предявен гражданския иск с изключение на обвиняемия, участва в наказателното производство като граждански ответник;
• Гражданският ответник има следните права:
– да участва в наказателното производство;
– да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения;
– да представя доказателства;
– да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.

• Съдебният изпълнител/държавен или частен/ пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт,подлежащ на изпълнение;
• Правомощията на съдебния изпълнител са ясно и подробно описани в закона,като някои от тях са следните:налагане на запор на банковите сметки на длъжника респ. запор на част от трудовото му възнаграждение,налагане на запор върху движими вещи на длъжника чрез описването им,вписване на възбрана върху недвижим имот на длъжника и публичната му продан,при размер на задължението над 5000 лв. може да бъде наложена забрана за напускане на страната.

Забрана за напускане пределите на страната

• Забрана за напускане пределите на страната е принудителна административна мярка която може да бъде налагана срещу длъжника;
• При изпращане на съответните документи до органите на МВР,същите са задължени да наложат такава мярка и да забранят напускането на страната на длъжника;
• Такова искане може да бъде направено само и единствено,когато дължимата сума е над 5000 лв.

• Извънсъдебното споразумение е правен способ за уреждане на съществуващо вземане;
• Сключването му би могло да бъде начин да се облекчи или улесни едно бъдещо съдебно производство;
• В извънсъдебното споразумение се вписва договорената воля на страните за доброволно уреждане на съществуващо вземане и съдържанието на същото се влияе единствено от конкретиката на въпросното правоотношение;
• Изискуемостта на дадени елементи и реквизити закрепени в извънсъдебното споразумение е важна предпоставка за одобрението му от съда.

• Правната уредба на записа на заповед бихме могли да открием в Търговския закон,където за изброени реквизитите на които тя трябва да отговаря;
• Записът на заповед е ценна книга и представлява добър вариант за писмено и доброволно уреждане на възникнал дълг;
• Едно от големите предимства на записа на заповед е че спестява и скъсява съдебните дела и разноски;
• Записът на заповед е изключително ефикасен и евтин начин да се признае дадено вземане,от значение е единствено подписа поставен върху записа на заповед да бъде на лицето издало записа на заповед;
• При наличие на всички законово предвидени реквизити трудно би могло да се възрази срещу записа на заповед;
• Записът на заповед представлява едно задължение на длъжника, че ще плати определена парична сума при предявяване на записа на заповед или на определения в нея падеж;
• Записът на заповед представлява изпълнително основание по смисъла на ГПК и лесно би могла да се превърне в изпълнителен лист,а оттам и в принудително изпълнително производство.