• Съставянето на обвинителният акт е само и единствено правомощие на прокурора;
• Съставянето на обвинителен акт се извършва след приключване на разследването и постъпване на делото в прокуратурата;
• Прокурора съставя обвинителният акт ако прецени ,че по делото са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда и същевременно не са налице допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила . Съставянето на обвинителен акт е само една от възможностите които има прокурора в този стадий на процеса. Другите възможни решения , които той може да взема са : да спре делото, да го прекрати, да внесе предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание; да внесе предложение за споразумение за решаване на делото ,ако разбира се са налице законовите предпоставки за това;
• При съставянето на обвинителния акт прокурора действа като напълно независим от съда орган. В този смисъл съда няма правомощия да посочи на прокурора как да състави обвинителен акт. Съдът няма правомощия да укаже на прокурора да състави и внесе обвинителен акт срещу определено лице и/или за определено престъпление;
• Съобразно Наказателно-процесуалният Кодекс на Република България , обвинителният акт задължително съдържа три части : обстоятелствена част , заключителна част и приложения, които съответно имат законоустановено съдържание .В някой случаи липсата или непосочването на някои от елементите, който следва да съдържа обвинителният акт представлява съществено процесуално нарушение и е основание за връщане на делото от съда на прокуратурата.
• Със съставянето на обвинителният акт приключва фазата на досъдебното производство и започва втората фаза – тази на съдебното производство. От там насетне функцията по ръководство и решаване на делото преминава от прокурора към съда. Прокурорът участва процеса само като равноправна на защитата страна , поддържаща обвинителната функция. Едва след образуването на съдебното производство като страни могат да се конституират – гражданският ищец и ответник , както и частния обвинител.
• Изключително важна функия на обвинителния акт е тази, че именно той определя рамките в който може да се развие съдебната фаза на процеса –съдът разглежда делото само по отношение на обвиненията и престъпленията посочени в този акт на прокурора.