• Заповедното производство като институт е нормативно уреден в Гражданско-процесуалния кодекс;
• То е бързо,ефективно и с него лесно биха могли да се събират парични вземания;
• Дължимата държавна такса по заповедното производство е в размер на 2 % от цената на вземането;
• Целта на заповедното производство е да се избегнат делата за вземанията и събирането на доказателствата за съществуването и размера на вземането за което страните спорят.
• Запорът върху дружествен дял е мярка,която действа при търговци /ООД, ЕООД и др./.След вписването на запора,въпросният съдружник-длъжник не може да се разпорежда с дела си в дружеството:да го продава,заменя или по какъвто и да е друг начин да процедира с него;
• Съгласно Закона за търговския регистър наложения запор върху дружествения дял следва да се отрази по партида на дружеството в Търговския регистър към Агенция по вписванията и по този начин става публично известен факт;
• Така наложения запор е с изключително неблагоприятен ефект върху търговеца-длъжник от една страна и от друга за неговите съдружници.
• При наличие на недвижим имот от страна на длъжника,възбраната на недвижим имот е ефикасен метод за обезпечение на вземането;
• Съгласно разпоредбите в Закона за собствеността придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.Вписването на възбрана върху недвижим имот се извършва в Службата по вписвания.Този който пръв е вписал възбраната си,той пръв ще удовлетвори претенцията за вземането си с обезпечения имот,последващите кредитори ще се удовлетворяват с останалото;
• Търсеният ефект от възбраната се изразява на практика в затруднението на длъжника да прехвърли дадена недвижима собственост поради обременяването й с възбрана.Продавачът трудно би намерил купувач който би закупил имот с наложена възбрана,тъй като купувачите изискват чисто удостоверение за тежести при покупката на имота.Знае се че възбраната следва имота,докато не бъде вдигната.Купувайки имот с наложена възбрана купувача рискува да бъде отстранен от имота след като е заплатил цената му.
• Съгласно ГПК една от възможните обезпечителни мерки насочена срещу длъжника и в интерес на кредитора е запора върху банкова сметка.Като способ е изключително ефикасен и резултатен особено ако е своевременно направен.Налагането на един такъв запор върху банкови сметки на длъжника изключително много затруднява дейността на длъжника особено ако е търговец;
• Доста често срещан случай е въпросната банкова сметка предмет на искания запор да бъде празна.Много често обаче дори и празна се оказва че по банковата сметка постъпват периодични плащания /наеми,трудови възнаграждения,търговски сделки с периодично плащане и др./ и за да блокира възможността друг да се разпорежда с неговите сметки,длъжникът следва да се свърже с търговските си партньори и да им обясни,че следва да извършват преводите си по друга сметка,което обаче не винаги е възможно поради автоматизацията на гражданския оборот;
• Производството по налагане на запора започва по искане на молителя след снабдяването му с обезпечителна заповед от съда и се извършва незабавно от съдебния изпълнител;
• При запор върху движима вещ съдебният изпълнител извършва опис,оценка и предаване на вещта за пазене.Запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител.Запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора,ако в него се посочи точно вещта или вземането,върху които се насочва изпълнението;
• От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя,поврежда или унищожава вещта;
• Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори.
