• Съгласно ГПК една от възможните обезпечителни мерки насочена срещу длъжника и в интерес на кредитора е запора върху банкова сметка.Като способ е изключително ефикасен и резултатен особено ако е своевременно направен.Налагането на един такъв запор върху банкови сметки на длъжника изключително много затруднява дейността на длъжника особено ако е търговец;
• Доста често срещан случай е въпросната банкова сметка предмет на искания запор да бъде празна.Много често обаче дори и празна се оказва че по банковата сметка постъпват периодични плащания /наеми,трудови възнаграждения,търговски сделки с периодично плащане и др./ и за да блокира възможността друг да се разпорежда с неговите сметки,длъжникът следва да се свърже с търговските си партньори и да им обясни,че следва да извършват преводите си по друга сметка,което обаче не винаги е възможно поради автоматизацията на гражданския оборот;
• Производството по налагане на запора започва по искане на молителя след снабдяването му с обезпечителна заповед от съда и се извършва незабавно от съдебния изпълнител;
• При запор върху движима вещ съдебният изпълнител извършва опис,оценка и предаване на вещта за пазене.Запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител.Запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора,ако в него се посочи точно вещта или вземането,върху които се насочва изпълнението;
• От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя,поврежда или унищожава вещта;
• Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори.