advokat_admin

• Процедурата предвидена в НПК указва реда и условията за привличане към отговорност за причинените от определено престъпление вреди на лица, които не са участвали в извършването му. Тези лица се определят от гражданските закони тъй като съществува отговорност за вреди, причинени от вредоносната дейност на други лица;
• Граждански ответник е лице извън обвиняемия, което по силата на гражданските закони носи наказателна отговорност за неговите действия;
• Възможно е в едно дело да няма граждански ответник. Гражданския иск може да бъде насочен само срещу обвиняемия;

• Фигурата на гражданския ответник възниква по силата на предявения граждански иск;
• Лицето, срещу което е предявен гражданския иск с изключение на обвиняемия, участва в наказателното производство като граждански ответник;
• Гражданският ответник има следните права:
– да участва в наказателното производство;
– да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения;
– да представя доказателства;
– да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.

• Съдебният изпълнител/държавен или частен/ пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт,подлежащ на изпълнение;
• Правомощията на съдебния изпълнител са ясно и подробно описани в закона,като някои от тях са следните:налагане на запор на банковите сметки на длъжника респ. запор на част от трудовото му възнаграждение,налагане на запор върху движими вещи на длъжника чрез описването им,вписване на възбрана върху недвижим имот на длъжника и публичната му продан,при размер на задължението над 5000 лв. може да бъде наложена забрана за напускане на страната.

Забрана за напускане пределите на страната

• Забрана за напускане пределите на страната е принудителна административна мярка която може да бъде налагана срещу длъжника;
• При изпращане на съответните документи до органите на МВР,същите са задължени да наложат такава мярка и да забранят напускането на страната на длъжника;
• Такова искане може да бъде направено само и единствено,когато дължимата сума е над 5000 лв.

• Извънсъдебното споразумение е правен способ за уреждане на съществуващо вземане;
• Сключването му би могло да бъде начин да се облекчи или улесни едно бъдещо съдебно производство;
• В извънсъдебното споразумение се вписва договорената воля на страните за доброволно уреждане на съществуващо вземане и съдържанието на същото се влияе единствено от конкретиката на въпросното правоотношение;
• Изискуемостта на дадени елементи и реквизити закрепени в извънсъдебното споразумение е важна предпоставка за одобрението му от съда.

• Правната уредба на записа на заповед бихме могли да открием в Търговския закон,където за изброени реквизитите на които тя трябва да отговаря;
• Записът на заповед е ценна книга и представлява добър вариант за писмено и доброволно уреждане на възникнал дълг;
• Едно от големите предимства на записа на заповед е че спестява и скъсява съдебните дела и разноски;
• Записът на заповед е изключително ефикасен и евтин начин да се признае дадено вземане,от значение е единствено подписа поставен върху записа на заповед да бъде на лицето издало записа на заповед;
• При наличие на всички законово предвидени реквизити трудно би могло да се възрази срещу записа на заповед;
• Записът на заповед представлява едно задължение на длъжника, че ще плати определена парична сума при предявяване на записа на заповед или на определения в нея падеж;
• Записът на заповед представлява изпълнително основание по смисъла на ГПК и лесно би могла да се превърне в изпълнителен лист,а оттам и в принудително изпълнително производство.

• Заповедното производство като институт е нормативно уреден в Гражданско-процесуалния кодекс;
• То е бързо,ефективно и с него лесно биха могли да се събират парични вземания;
• Дължимата държавна такса по заповедното производство е в размер на 2 % от цената на вземането;
• Целта на заповедното производство е да се избегнат делата за вземанията и събирането на доказателствата за съществуването и размера на вземането за което страните спорят.

• Запорът върху дружествен дял е мярка,която действа при търговци /ООД, ЕООД и др./.След вписването на запора,въпросният съдружник-длъжник не може да се разпорежда с дела си в дружеството:да го продава,заменя или по какъвто и да е друг начин да процедира с него;
• Съгласно Закона за търговския регистър наложения запор върху дружествения дял следва да се отрази по партида на дружеството в Търговския регистър към Агенция по вписванията и по този начин става публично известен факт;
• Така наложения запор е с изключително неблагоприятен ефект върху търговеца-длъжник от една страна и от друга за неговите съдружници.

• При наличие на недвижим имот от страна на длъжника,възбраната на недвижим имот е ефикасен метод за обезпечение на вземането;
• Съгласно разпоредбите в Закона за собствеността придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.Вписването на възбрана върху недвижим имот се извършва в Службата по вписвания.Този който пръв е вписал възбраната си,той пръв ще удовлетвори претенцията за вземането си с обезпечения имот,последващите кредитори ще се удовлетворяват с останалото;
• Търсеният ефект от възбраната се изразява на практика в затруднението на длъжника да прехвърли дадена недвижима собственост поради обременяването й с възбрана.Продавачът трудно би намерил купувач който би закупил имот с наложена възбрана,тъй като купувачите изискват чисто удостоверение за тежести при покупката на имота.Знае се че възбраната следва имота,докато не бъде вдигната.Купувайки имот с наложена възбрана купувача рискува да бъде отстранен от имота след като е заплатил цената му.

• Съгласно ГПК една от възможните обезпечителни мерки насочена срещу длъжника и в интерес на кредитора е запора върху банкова сметка.Като способ е изключително ефикасен и резултатен особено ако е своевременно направен.Налагането на един такъв запор върху банкови сметки на длъжника изключително много затруднява дейността на длъжника особено ако е търговец;
• Доста често срещан случай е въпросната банкова сметка предмет на искания запор да бъде празна.Много често обаче дори и празна се оказва че по банковата сметка постъпват периодични плащания /наеми,трудови възнаграждения,търговски сделки с периодично плащане и др./ и за да блокира възможността друг да се разпорежда с неговите сметки,длъжникът следва да се свърже с търговските си партньори и да им обясни,че следва да извършват преводите си по друга сметка,което обаче не винаги е възможно поради автоматизацията на гражданския оборот;
• Производството по налагане на запора започва по искане на молителя след снабдяването му с обезпечителна заповед от съда и се извършва незабавно от съдебния изпълнител;
• При запор върху движима вещ съдебният изпълнител извършва опис,оценка и предаване на вещта за пазене.Запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител.Запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора,ако в него се посочи точно вещта или вземането,върху които се насочва изпълнението;
• От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя,поврежда или унищожава вещта;
• Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори.